екипът на KLANG ·
Игри за хора, които „не са по игрите"
Половината от всяка компания „не е по настолните игри" — докато не попадне на правилната. Кои игри печелят скептиците и защо отказът им е всъщност основателен.
„Аз не съм по игрите" е може би най-често изричаното изречение около маса с кутия — и почти никога не е вярно. Същият човек играе белот на морето, познава песни в колата и се бие за Монополи на Нова година. Той не е против игрите; той е против определен вид преживяване — и има право. Ето какво всъщност казва, и кои игри го печелят.
Какво наистина значи „не съм по игрите"
Преведено, изречението значи едно от четири неща: „не искам да уча правила пред публика" (страхът да си бавният), „не искам да се излагам" (пантомимата пред непознати не е за всеки), „не искам да мисля стратегически цяла вечер" (уморен е — вечерта е за отмора), или „последният път ме бихте жестоко и се правех, че ми е весело". Нито едно от тях не е каприз — те са критика към игрите, правени за ентусиасти.
Игрите, които обръщат скептиците
1. KLANG — играта, която не се усеща като игра
Музикалната игра минава под радара на скептика, защото не изисква нищо „геймърско": правилата са едно изречение (чуваш песента, нареждаш я по година в таймлайна си), няма стратегия за учене, няма изпълнение пред публика — и най-важното: умението вече го има. Човекът е слушал българско радио 30 години; играта просто най-после му дава точки за това. По тестовете ни точно „не-гейм" хората стават най-запалените играчи — защото за пръв път игра играе на тяхна територия. Цена 39 € — klangmusicgame.com.
2. Класическите карти
Белот, сантасе, war — скептикът често вече ги обича, просто не ги брои за „настолни игри". Започнете оттам и мостът е построен.
3. Uno и бързите карти
Нулева бариера, партия за 10 минути, „още една?" идва от само себе си.
4. Куизът за самата компания
Въпроси за хората на масата — територия, на която скептикът е експерт по подразбиране: собствения си живот.
5. Codenames (с уговорка)
След като ледът е разбит — да. Като първа игра за скептик — не: „ама аз не се сещам за такива думи" е реален страх. Втора вечер игра.
Какво да НЕ правите със скептика
Не му обяснявайте защо ще му хареса („тази е различна, вярвай ми!" — чувал го е), не го карайте да чете правила, не го слагайте пръв на ход, и в никакъв случай не правете играта задължителна. Скептикът се печели по един начин: играта тръгва без него, изглежда весело, има свободен стол — и някой му подава телефона „само сканирай тази карта". До третата песен е вътре.
Тестът „некупонджийска баба"
Нашият вътрешен стандарт за достъпност: може ли човек, който никога не е играл модерна настолна игра, да се включи по средата на партията, без да спре играта за обяснения? Игрите от списъка горе минават теста. Повечето кутии в магазина — не. Това не ги прави лоши; прави ги игри за друга вечер и друга маса.
Още по темата: защо игрите се провалят на смесена маса, игри с правила под 2 минути, игри за интроверти и как да избера настолна игра.
Автор: екипът на KLANG — правим музикална парти игра с 300 български песни. Любимият ни отзив от „не-гейм" човек: „Аз игри не играя. Тази не е игра, тази е друго." Приемаме.
често задавани въпроси
- Каква игра да взема за компания, в която половината „не са по игрите"?
- Игра с умение, което вече имат: музикална игра (всички са слушали радио), карти, куиз за самата компания. Не игра, която трябва да „им хареса" — игра, която вече могат.
- Как да включа партньора си, който отказва настолни игри?
- Без покана и без натиск: играта тръгва с останалите, изглежда весело, столът е свободен. И изберете игра без учене и без излагане — отказът почти винаги е страх от едното или другото.
- Има ли игри без правила за учене?
- Практически да: KLANG (едно изречение), „Кой съм аз?", Uno, куизовете. Ако обяснението отнема повече от казването на това изречение — не е за тази маса.